„Служебно правоотношение“ е юридически термин в българското право и означава правна връзка между държавен служител и държавен орган, възникнала по силата на закона, когато дадено лице бъде назначено на държавна служба.

Основни характеристики:

• Възниква по административен ред, а не чрез трудов договор.

• Уредено е основно в Закона за държавния служител (ЗДСл).

• Държавният служител изпълнява властнически функции от името на държавата – напр. издаване на административни актове, контролни функции, управление на публични ресурси и др.

• Правата и задълженията му произтичат пряко от закона и длъжностната характеристика.

• Страните са:

  • държавният орган (работодателят),

  • държавният служител (служителят).

Разлика с трудово правоотношение: